По покана на Търговско-промишлената палата (ТПП) в Чорлу (Турция), Българско-турската търговско-индустриална камара (със седалище в Шумен) организира посещение на група журналисти от най-влиятелните в нашата страна и региона медии в града, разположен в Източна Тракия, само на 160 км по автомобилния път от българската граница. В района на Чорлу има реликви от бронзовата епоха, той е бил обитаван от гърци, перси, римляни, византийци, а през ХIХ век в две от махалите на турския град живеят българи-преселници. Но в днешния ХХI век Чорлу е модерен, съвременен промишлен град с многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. Някои дори вече го наричат „малкия Истанбул“, защото се намира на по-малко от 100 км до Босфора.
На официалната презентация в ТПП стана ясно, че Чорлу е четвъртият по големина промишлен град в Турция, но държи лидерската позиция като най-динамично развиващ се. Палатата обслужва 7106 активни членове, а броят на промишлените компании е 839. Обемът на бизнеса се изчислява на 650 милиона долара. Износът се реализира сега в 29 държави. Според равнището на трудовата заетост на лицата, спрямо броя на населението, Чорлу е в Топ 5 на Турция, а безработицата му е по-ниска от средната за страната. В Чорлу има пет организирани индустриални зони и една Европейска зона за свободна търговия. Не случайно градът се сочи за „текстилната столица“ на Турция – в Чорлу има 274 текстилни фабрики. Отделно работят 149 химични предприятия, 133 фирми в автомобилния сектор, 95 за обработка на кожи, 36 – за производство на хартия и картон, 17 – за брашно, 10 – за олио…
По официални данни населението на Чорлу сега наброява 260 000 души, а по неофициални – половин милион. Прогнозите предвиждат през 2023 г. жителите на града да се увеличат на 600 000. Същевременно през следващите пет години индустрията се очаква да нарасне с 30 на сто. За всичко това много ще спомогне и местоположението на града. Той се намира в регион, който граничи с три морета – Черно, Мраморно и Егейско. Летището край Чорлу е едно от малкото в Турция с лиценз за международно излитане и кацане. Градът е разположен на главния жп път и автомобилна магистрала между Одрин и Истанбул. Плановете за децентрализация на индустрията в мегаполиса край Босфора също ще допринесе за развитието на Чорлу, който пък има амбицията да привлече значителна част и от туристите, идващи до Одрин, за да си купуват те стоките директно от местните производители. Други предимства са плодородните земеделски земи в района, възможностите за използване на енергия от вятър и природен газ, квалифицираната образователна инфраструктура, възможностите за инвестиции и сътрудничество.
Нашата медийна делегация, водена от изпълнителния директор на Българско-турската търговско-индустриална камара Венцислав Венков, проведе среща с управителния съвет на ТПП в Чорлу. Палатата е една от първите създадени в Турция. Учредена е през 1870 г. като Камара на земеделието. След известно прекъсване Търговско-промишлената палата е възстановена през 1958 г. В нея сега работят 32 служители. Притежава сертификат за качество на услугите – клас „А“.
Палатата в Чорлу сега се ръководи от 34-годишния Иззет Волкан, който е избран тази година на този пост и е вторият по възраст председател на търговско-индустриална камара в Турция. Той има образователен ценз от САЩ и Великобритания, сочи се и сред успелите бизнесмени. По бащина линия коренът му е от Добрич. „Парите са най-силният език!“ – сподели Волкан. Той е амбициран да се разширят още турските инвестиции в нашата страна, да се привлече работна ръка (която сега е в недостиг) и да използва сътрудничеството с българския бизнес като посредник за турските производители в Европейския съюз. „Благодарение на кризата, тук сме евтини – каза Иззет Волкан. – Така нашите продукти можем да продаваме изгодно.“
Председателят на ТПП отправи покана към жителите на Шуменска област за летен шопинг по време на предстоящия Първи международен търговски селскостопански панаир, който ще се състои в Чорлу от 30 юли до 5 август. Той се смята за най-голямото изложение на открито в историята на града, на което се очаква да бъдат привлечени над 300 000 туристи, предимно от България и Гърция. Предвидено е повече от 200 фирми да представят своята продукция – готови облекла, домашен текстил, селскостопанско оборудване, трактори, леки автомобили, мотоциклети, велосипеди и аксесоари за тях, продукти от млечната промишленост и други храни… Стотици известни марки ще бъдат предлагани с намаление на цените – от 30 до 80 на сто. Освен насърчаването на търговията, в програмата на панаира са включени концерти, шоу за деца и възрастни, спортни прояви, посещения на културни и природни забележителности. Твърде показателно е, че първото издание на международния панаир в Чорлу ще бъде открито с концерт на родения в Шумен поп-фолк певец Тунчер Фикрет Али, известен под псевдонима Тони Стораро. „Вие, предполагам го знаете, Тони Стораро – обърна се към българските журналисти Иззет Волкан. – Водихме разговори и с Азис, но той се оказа прекалено скъп.“ За панаира се очакват да дойдат от България над триста автобуса с клиенти за пазаруване. Разстоянието от Шумен до Чорлу, например, е около 360 км.
Идеята на организаторите е изложението в град Чорлу да направи пробив в традиционните панаири в Турция и да се измъкне от търговската „сянка“ на Одрин, където годишно само от България гостуват над половин милион туристи. „Няма начин да купите в Одрин по-евтино продуктите на някои от най-големите световни и европейски брандове, просто защото ние ги произвеждаме тук, в Чорлу – обясни Иззет Волкан. – В икономическата зона на Чорлу работят водещи европейски и световни компании, които имат фабрики в града. Почти всички ще имат свои щандове в зони около търговския център „Орион“. Очаква се гостите от самата Турция да бъдат над 100 000. Аз каня всички: елате, защото намаленията, които ще предложим, не са предлагани досега“, коментира Волкан на фона на ослабения обменен курс на турската лира спрямо еврото и българския лев.
Визитата на българските журналисти в Чорлу получи широк отзвук в турските средства за масова информация, сред които са авторитетните вестници „Миллиет“ и „Хабертюрк“.
