Почетоха рождението на шуменския апостол Панайот Волов преди 176 години

Споделете с:

Освен Деня на народните будители, на 1 ноември се чества и рождението на Панайот Волов. По този повод гл. ас. д-р Милена Георгиева – преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и уредник на къща музей “Панайот Волов”, проведе историческа беседа за делото на апостола на Априлското въстание през 1876 г., на която специални гости бяха кметът на община Шумен проф. д-р Христо Христов, бойците на спортния клуб “Шуменска крепост”, ръководени от Галин Методиев, както и граждани.

Според историческите данни, Панайот Волов е роден преди 176 години – през есента на 1850 г. “Все още ни липсва открит писмен документ, който категорично да посочва точната дата на неговото рождение – сподели гл. ас. д-р Милена Георгиева. – По спомени на някои членове от неговото семейство, той се е родил в Шумен около 1-ви ноември. За това историците приемат тази дата за рождението му.”

За живота на шуменския будител и революционер Милена Георгиева разказа изключително интересни неща пред младите спортисти. Тя подчерта, че Волов може да бъде истински пример за родолюбие, смелост и жертвоготовност, като най-важната кауза за него е била свободата на Отечеството.

Университетският преподавател представи възрожденския Шумен като град-културен феномен с родените тук десетки общобългарски начала. Мирен и етнотолерантен, оживен търговски и просветен център. Панайот Волов израства в крайградската Чобан махала сред будни българи. Учи в най-добрите шуменски училища – взаимното при учителя Илия Блъсков и в Мъжкото класно училище при Добри Войников и Тодор Икономов. Милена Георгиева запозна младата аудитория с интересни случки от детството на Волов, с учението му в чужбина и с годините на неговото учителстване в родния му град. Стана ясно, че макар и твърде млад, той е бил обичан и модерен за времето си учител, който е споделял с учениците си всяко ново знание и всяка прочетена книга. Преподавал им уроци по българската история и често ги водел на излети по онези места в Шуменския край, където има старини и руини от дворците на българските ханове и царе. Любопитство предизвикаха и фактите за Волов, че е спял само по 4 часа в денонощието, за да има време да върши повече полезни неща, че той пръв в българските земи започва да преподава учебния предмет химия, както и, че е един от новаторите – учители по физическо възпитание. Той е водел своите ученици да укрепват физическата си подготовка, да развиват бойните си умения, като се учат да стрелят и да се бият със саби, а и да могат да маршируват и да пеят бойни маршове. Тази извънкласна подготовка се е водела точно в онази местност, някога набраздена с малки нивички и лозя, където днес е градският стадион “Панайот Волов”. Присъстващите научиха и малко известния факт, че Волов и Христо Ботев са били отличен и много интелигентен тандем не само в организирането на борбата ни за свобода, но и в процеса на Българското просвещение. Не рядко Волов е помагал на Ботев да списват вестник „Знаме” и затова често се е заседявал в печатницата на калофереца в Букурещ.

Кметът на община Шумен проф. д-р Христо Христов благодари на гл. ас. д-р Милена Георгиева за увлекателната беседа. Той подчерта, че един от основните приоритети на кметския екип и на общинската администрация е непрекъснатата грижа за развитието на младите хора, както и за подобряване на условията за спорт. Не случайно през последните три години изключително много внимание се отделя за създаването на модерна спортна база. Неотклонна амбиция на кмета е да бъде изцяло реконструиран градският стадион “Панайот Волов”, който да се превърне в едно прекрасно спортно бижу за Шумен, а същевременно да се открият и нови привлекателни зали за различните видове спорт в града.

Наставникът на СК “Шуменска крепост” Галин Методиев също благодари на Милена Георгиева за полезния урок по родолюбие, изнесен пред възпитаниците на неговия клуб. Той отбеляза, че съвсем неотдавна четирима млади национали от шуменския клуб са се завърнали с медали и шампионска титла от световното първенство по кикбокс в Италия, а само след броени дни наши бойци ще се представят и в европейското първенство, което ще се състои в Скопие, Република Северна Македония. “Навсякъде, където ходим, знаят за нас – знаят откъде започва България – заяви Галин Методиев. – Всички имат респект от нас, а ние достойно носим спортната слава на Шумен и на България!”

Милена Георгиева подари книги за Волов на кмета на община Шумен проф. д-р Христо Христов, а на Галин Методиев – портрети на шуменския апостол и на Христо Ботев, както и български знамена, които да бъдат поставени в залата за тренировки на клуба. Тя подчерта, че се гордее с шампионския дух в СК “Шуменска крепост”, който през последните години се утвърди като най-успешният клуб на ринговите дисциплини по кикбокс в България, спечелил много световни и европейски титли.

На финала на срещата журналистът Пламен Георгиев показа на аудиторията една спортна реликва, която съхранява вече 54 години – факел за олимпийския огън. Той е запазен от 1972 година, когато е единственият случай на преминаване на олимпийския огън през град Шумен в цялата 130-годишна история на съвременните олимпийски игри. Тогава е била спазена традицията – олимпийският огън, запален в Гърция, да се пренася щафетно до града-домакин на ХХ Летни олимпийски игри Мюнхен в Германия. „Бях съвсем малко дете, но добре си спомням, че идването на олимпийския огън в Шумен се превърна в многолюдно общоградско тържество – сподели Пламен Георгиев и се обърна към младите спортисти: – Знаете, че олимпийският огън гори през цялото време на игрите, той е символ на честната борба за победа. Философията на Международния олимпийски комитет е да включва все по-атрактивни спортове в своята програма, затова вече е приел и кикбоксът за олимпийски спорт, но все още не го е включил в предстоящата олимпиада. Ако не през 2028-а, със сигурност това ще стане през 2032 г. Нека олимпийският огън символично винаги да гори във вашите сърца! Аз вярвам, че първият олимпийски шампион на Шумен по кикбокс е тук сред вас!“  

 

 

 

157 преглеждания