Освен регулярните срещи на Випуск 1985 г. на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и приятели, които вече съхраняват над 20-годишна традиция, в изключително свято място за мнозина от нас се превърна и едно китно село в живописната Батовска долина. Долище се намира на 18 км северно от морската ни столица в единствената клисура между град Варна, Черно море и река Дунав. Но, ако някога селцето с около 250-300 постоянни жители е станало известно с откритото там тракийско златно съкровище, то сега за състудентите от Випуск 1985 в свещен храм е превърнат прекрасният дом на обичаното от всички семейство на Никола и Таня Колеви. Тяхното гостоприемство няма съвременен аналог – то е родено в студентските общежития на бившето ВПИ, преминало е през семейното общежитие, в учителските квартири и вече е най-желаното сборно място за любимите близки, за многобройните колеги и приятели.
Възрожденската архитектура и модерното обзавеждане на фона на обширния двор и пейзажа насред околната клисура спират дъха на всеки посетител тук. А домакините на чудесния дом ни посрещат с цялата си любов! Заслужилият майстор на непретенциозната поезия Никола Колев за последните осем години е станал и пълен отличник в претворяването на домашните си дела и в селската проза. Нестихващо вдъхновение продължава да му създава Таня – много чаровната стопанка на красивата им обител. Истински късмет е да се потопиш в тяхната семейна идилия…
Най-после и ние преживяхме този късмет! Вече се чувстваме така развълнувани, сякаш сме се върнали от дълго мечтания хаджилък. И без никакво колебание избираме село Долище пред древния Йерусалим, например.
Нашето гостуване съвпадна с дошлите в Долище съквартиранти на Никола и Таня, от времето на студентските общежития в Шумен – Ангел и Боринка Йорданови, които сега живеят във Варна. Разбира се, заедно се увлякохме по носталгията от избрани акценти в студентските спомени, свързани с изпитните сесии, бурните купони, летните бригади… Но носталгия по менюто в студентския стол тотално липсваше. Таня, с подкрепата и на Боринка, нагледно ни демонстрира, че кулинарното изкуство и в нейната кухня заслужава да бъде отличено като ресторант с три звезди “Мишлен”! А Никола никак не пестеше от високо квалитетните питиета, които отлежаваха в хладилника…
Зареден до краен предел от тази чудесна среща, отново се убедих, че такъв Випуск, като нашия – 1985, няма в цялата 55-годишна история на Шуменския университет. И ние бяхме закърмени със студентския химн “Gaudeamus igitur”, който звучи при тържествени случаи във всеки ВУЗ. И ние помним началото на първия му куплет: “Да се веселим, докато сме млади”. Но този стар химн е създаден през XIII век от неизвестни автори. А нашият Випуск 1985 вече стана известен с това, че за него е твърде далеч “отегчителната старост след радостната младост”, както е преведен от латински текстът. По-вярно оптимистичен за нас е последният десети куплет на химна, в който се пее, че “Алма Матер, която цъфти и ни обучава – хора близки, наши братя, скитащи се из страната, тя обединява”.
Нека всички от цялото си сърце да благодарим за приятелството на Никола и Таня Колеви, за тяхното щедро гостоприемство, за срещите в уютния им дом с наши колеги! Те успяват да превърнат във вълшебни спомени целия си семеен път от студентското общежитие в Шумен до своята сбъдната мечта за дом в село Долище…
