Регионалният вестник „Шуменска заря” спира да излиза за неопределено време. Възможно е и да се окаже, че брой 51 (13 643) от 23 март 2020 г. е бил последният на печатното издание и вероятно той ще има колекционерска стойност. В своята 88-годишна биография вестникът за втори път попада в подобна тежка ситуация. Създаденият през октомври 1932 г. „независим информационен вестник” спира да се издава през зимата на 1940 г. Причините: военната обстановка (в ход е Втората световна война) и икономическата стагнация. И забележете: „Шуменска заря” отново възкръсва на 1 януари 1966 г. Сега също има почти военна обстановка – пандемията от коронавирус ни постави под карантина и блокира обществения живот, задава се и мрачна икономическа криза. Дали ще има нова пауза от 26 години, за да бъде възстановен пак вестникът на шуменци?! Всичко е толкова непредвидимо, но трябва ли още да бъдем оптимисти за печатните издания в Ерата на Интернет?!
„Водата спира в понеделник, защо да не спре и „Шуменска заря”?!” – така се опитах да се пошегувам във Фейсбук. И като в огледало за обратно виждане открих цялата палитра от мнения за края на вестника. В двете крайности бяха, от едната страна – хората, които с тъга приемат, че губят нещо, с което са израснали няколко поколения шуменци, а от другата – тези, които аз наричам „хора в безпомощно информационно състояние”, защото неистово плюят, без да знаят фактите. Разбирам, че и водата е извор на живот, но и медийната информация, която е бистра и изчистена от фалшиви новини, може да ти даде вярната посока в живота.
Обявеното от Народното събрание извънредно положение във връзка с пандемията на COVID-19 се оказа наличие на непреодолима сила пред редакционния екип на „Шуменска заря”. Ние и без друго оцелявахме през последните почти шест години при нечовешки условия на ръба на финансовата пропаст – това ново глобално предизвикателство ни дойде в повече. Всеки петък през последните три седмици правихме събрания на скромния ни състав и още на второто – на 20 март, надделя мнението, че е по-добре да си ползваме платените годишни отпуски до 31 март и от 1 април да се регистрираме на трудовата борса. Рискът от зараза е голям – офисът ни е публично място и идват какви ли не хора… Рекламите и обявите рязко намаляха. Точно сега стана и смяната на разпространителите на печатните издания, а при наложената карантина и призивите „Останете си вкъщи” спадат продажбите на вестници. За съжаление, едва ли ще си получим навреме и заплатите за месец март. Как да продължим да работим при тези условия на загуба? При това още не е дошъл пикът на пандемията и абсолютно никой не може да даде прогноза колко време ще трае всичко това. И, ако бяхме направили дарителска кампания за спасяването на вестника – как мислите: колко от „експертите”, които иначе ни коментират в социалните мрежи или от нашите уж „загрижени” съкооператори, щяха да се включат? Може би (със сигурност), щеше да ни стане още по-тъжно…
Краят на „Шуменска заря” в този си формат беше предизвестен! Все си мисля, че вестникът не е имал късметът да попадне на добър издател. Все си мисля, че още с учредяването на печалната ни кооперация са се събрали група неподходящи хора на неподходящо място и в неподходящо време. И с времето почти нищо градивно не са направили. „Вестникът беше ликвидиран от посредствеността на съкооператорите му. Пламен Георгиев само написа некролога.” – това сподели във Фейсбук Николай Николов – колега от медийната ни гилдия, който никога не е работил в нашата редакция и затова в случая може да се приеме за достатъчно обективен.
Съвсем очаквана бе и спешната реакция на дияна желязкова (с нея вече си пишем имената с малки букви). Както повелява традицията, текстът й беше претоварен с омраза, препълнен с патологични лъжи и се пукаше по шевовете от необуздана злоба… Четох го с предпазна маска на лицето, защото, ако беше тестван до дупка за наличие на коронавируса „Фалшиви новини”, нямаше да даде нито една отрицателна проба. Тази жена май продължава да търси поводи да се срещаме в съда, но аз наистина съм си наложил „вечна карантина” спрямо нея и ще гледам да спазвам дистанция поне от два метра, а и непрекъснато обилно ще се дезинфекцирам.
Интелигентни колеги вече ме предупредиха да не си ползвам дори правото на отговор спрямо д. ж., понеже станахме за смях пред читателската публика. Е, аз поне имам чувство за хумор, но все пак сериозните факти категорично говорят, че авторският поглед на д.ж. често манипулира.
Заглавното й твърдение „Краят на „Шуменска заря”: Пламен Георгиев окончателно ликвидира вестника” е просто нелепо. Първо, изобщо не се знае дали пък наистина е настъпил краят на „Шуменска заря”, което в логичната си последователност оспорва и моето участие. Тук е важно да се види разликата – например, д. ж. може да направи каквото си иска със своята еднолична фирма, но един човек не може САМ да фалира цяла кооперация. Тя си има ръководни органи – председател с ограничени функции, управителен съвет – с повече функции, общо събрание – с всички функции. Вземат се КОЛЕКТИВНИ решения – всички член-кооператори са с равни права и равни дялове. Няма как само един човек да дърпа нагоре или надолу каруцата, докато тя се обърне. Разбирам болната амбиция на д. ж. да сочи единствено мен като виновен, но ако ми отговори на въпросите: ти къде беше през периода 2003-2014 г., когато не дойде на нито едно общо събрание на кооперацията? Защо не прояви загриженост през 2010 и 2012 г., когато бяха отчетени рекордни загуби в годишните финансови отчети? Защо чак като излезе на „свободния пазар” (с отчетени официално само 1000 лева приходи за цели три стопански години в своята „Агенция Мадара” ЕООД) тръгна да търсиш финансови облаги и от нашата кооперация?
Защо продължава да си позволява д.ж. да дава лъжлива информация и за сбирката, която тя свика и премина под нейния дирижиран сценарий на 6 февруари, както и с „мотивирания” по нейния начин пенсионерски вот беше избрана уж за председател. Всъщност, д. ж. си отбеляза АВТОГОЛ! Ето как от Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието мотивират ОТКАЗА за вписване на Дияна Димитрова Желязкова за председател на кооперация „Шуменска заря”: „От протокола от проведеното на 6 февруари 2020 г. общо събрание на кооперацията, не се установява спазване на изискванията за необходимия кворум за избор на председател на кооперацията (чл. 17, ал. 1 от ЗК), т. е. да присъстват две трети от членовете на кооперацията. В представените към заявлението списъци за членове на кооперацията са посочени 19 лица, докато видно от протокола от проведеното на 06.02.2020 г. общо събрание е посочено, че присъстват 11 от тях… По отношение на провеждането на събранието се посочва, че към заявлението е налице пълномощно за представителство на събранието на член-кооператор, като в списъка на присъствалите на събранието не са посочени имената на подписалото се лице, поради което не може да се направи извод, че това е именно пълномощникът на лицето по представеното пълномощно. Също така, съгласно чл. 30, ал. 3, т. 6 от НВСДТРРЮЛНЦ към заявлението за промени се прилага и декларация на председателя на кооперацията за обстоятелствата по чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от Закона за кооперациите. С представената към заявлението декларация от заявения за вписване председател не са декларирани всички изискващи се по посочените разпоредби обстоятелства.” Отказът не е обжалван пред Окръжния съд в Шумен, доколкото ни е известно, в 7-дневния срок…
И идва най-пикантното. „Публична тайна е как Пламен Георгиев се хвали из целия град, че зад гърба му стои кметът Любомир Христов. Затова, обяснява Георгиев, никой нищо не може да му направи. Факт е, че „Шуменска заря” е изданието, което получава най-много пари от общината за т. нар. информационно обслужване, а на практика кметът осигурява с общински средства заплатата на много обичания от него Пламен Георгиев.” Ето с тези опашати лъжи д. ж. май се опитва да надскочи и световния рекорд на Стефка Костадинова, но и действително прекали с крайно нелепите си внушения. И нямаше въобще да се занимавам с д. ж., но в случая тя ме ползва като удобен за нея трамплин, за да създаде негативи за кмета на община Шумен Любомир Христов, с който аз изключително рядко се виждам или имам възможност да говоря, но за много кратко. Наистина тази „публична тайна” дори и аз не я знаех до днес! Бре, какъв парадокс??? А и кога съм се хвалил, че кметът Любомир Христов стои зад гърба ми – искам ДОКАЗАТЕЛСТВА от целия град (осигурени на хартиен носител лично от д. ж.)!!! Освен това кооперация „Шуменска заря” НЯМА договор за информационно обслужване с община Шумен (това лесно може да се провери) и няма как заплатата ми да бъде от общински средства. Във вестника публикуваме регулярно обявите, наредбите и търговете, които ни предлагат от общинската администрация, както и всеки друг клиент на печатното ни издание от другите общини в област Шумен.
Така че на подобни фалшиви новини биха могли „служебно” да се доверят единствено членове на редколегията на сайта, ръководен от д.ж. Те най-първи си пишат и смешните коментари под нейните излияния, разбира се, както се полага, с фалшиви имена или с фалшиви профили във Фейсбук. Обикновено по грамотността им се ориентирам кой е реалният им автор, но и това не ги прави „по-полезни”. Впрочем, ако говорим за някаква полза, д. ж. може пък спокойно да се похвали, че зад гърба й солидно стои пресцентърът Делегация на Българските социалисти в Европейския парламент (ние май знаем защо).
Ясно е на всички – лее се в социалните мрежи някакъв банален сапунен сериал, в който д.ж. иска да играе евентуално главната женска роля. Ама завесата на шоуто вече се спуска, а на публиката й е станало толкова обидно скучно, че е предпочела да изпълни актуалния призив „Останете си вкъщи” и се забавлявайте по Фейсбук.
